КУ̀ЧА СЕ1, -иш се, несв., непрех. За кучка — раждам, окучвам се. // Прен. Грубо. За човек — раждам се. — Дан владишка не дават отроците му, в черква не стъпват, светото причастие не приемат, черковен благослов в брата си не дирят. Така, боже, прости ме, се кучат, така и като кучета мрат, без святост, без молитва и християнско опело. М. Смилова, ДСВ, 75.

КУ̀ЧА СЕ2, -иш се, несв., непрех. Заяждам се, инатя се, закучвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)